П Р О Т О К О Л
ОТ ПУБЛИЧНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА
БЮДЖЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2011 Г.
Днес, 12.01.2011 г., сряда, от 10,00 часа, в заседателната зала на Столичния общински съвет – “София” на V етаж, ул.”Московска” № 33 се проведе публично обсъждане на проекта за бюджет на Столична община за 2011 г.
На обсъждането присъствуват г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО по направление „Финанси и стопанска дейност”, г-жа Йорданка Станкова – началник на отдел „Сборен бюджет” към Дирекция „Финанси” – Столична община, г-жа Илияна Гугинска – началник на отдел „Общ баланс на капиталовите разходи” към Дирекция „Финанси” – Столична община, г-жа Лидия Кираджиева – директор на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси”, г-жа Антоанета Македонска – главен счетоводител на Столична община, общински съветници, зам.-кметове и кметове на кметства на Столична община, политици, синдикалисти, служители от Столична община, представители на държавни и обществени организации, обществеността на град София и заинтересовани физически и юридически лица.
Обсъждането се ръководи от г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО по направление „Финанси и стопанска дейност”, а протоколът и аудиозаписът се осъществява от г-жа Теменужка Радева – глdlek специалист в Дирекция „Секретариат на СОС”.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Добър ден на всички.
Искам да ви благодаря за това, че проявихте интерес към публичното представяне на бюджета на Столична община. Ние считаме, че този интерес е оправдан, тъй като нашият екип, който подготви и представя този проект на бюджет за 2011 година на Столична община, е горд да отбележи, да сподели, че това е най-големият бюджет, който е представян за обсъждане. Неговият размер е 1 300 млн.лева. Този бюджет е и с най-голямата инвестиционна програма, която е над 600 млн.лева. Този бюджет също така е бюджетът, в който ще бъдат усвоени най-много средства по европейските оперативни програми – над 300 млн.лева. Това е един бюджет, който според нас, ако бъде одобрен и реализиран, ще съдейства за продължаване на устойчивото и стабилно развитие на нашия град.
През последните няколко години, по-точно през последните четири години, ние настойчиво се опитваме да въведем и реализираме една от най-модерните форми на бюджетирането, а именно програмното бюджетиране. Искам да припомня, че то се базира, първо, на гласувания Общ устройствен план. То се базира на одобрените програми за развитие на инфраструктурата в нашия град за решаване проблема с недостиг на местата в детските градини, на Програма за екологичния проблем на нашия град. И това програмно бюджетиране гарантира, че в рамките на определен период, голяма част от най-важните проблеми на нашия град ще бъдат решени, или ако не са решени ще бъде сериозно подобрено състоянието и условията на функциониране.
Две хиляди и десета година беше доста тежка година в бюджетно отношение, тъй като имахме сериозно намаление на приходите от реклама, от продажба на терени и имоти, от възмездни сделки. Същевременно беше гласуван един доста амбициозен бюджет от 1 200 млн.лева. Това ни накара и принуди да използваме и изстискаме всички наши резерви, които имахме. И най-важен принос, разбира се, имат данъчните служби на Столична община, които събраха над 61 млн.лева стари задължения. С това те почти изцяло успяха да компенсират неизпълнението на приходите в горепосочените направления на формиране на бюджета, като по този начин приключихме 2010 г. със съвсем малък дефицит и успяхме да реализираме над 90% от нашата инвестиционна програма. Именно постигнатото през 2010 г. беше база при подготовката на бюджета за 2011 година като данъчни постъпления, като приходи от различните приходоизточници, които формират съставянето и изпълнението на бюджета. Но най-важното е, че увеличението на бюджета за 2011 г. идва не за сметка на увеличени данъци и такси, не за сметка на увеличени продажби, а за сметка на това, че ние през тази година ще имаме възможността да усвоим над 300 млн.лева по вече одобрени наши проекти по европейските оперативни програми. И пак искам така с гордост да отбележа, че Столична община е първата община в България, която успя да реализира, да получи одобрение и да управлява значителни средства по европейските оперативни програми, като тук искам конкретно да посоча реализацията на Проекта за метро. Вие знаете, че там ние подлежим на много строг контрол, на много сериозна проверка. И този проект за разширение на метрото за изграждането на Втори метродиаметър продължава да се реализира с едно много добро темпо. Разбира се, през тази година ние имаме одобрени още няколко важни проекта, за които ще ви информирам.
Това, с което бих искал да започна при представянето на бюджета на общината, е да ви информирам за нашите приоритети.
Задачата, която си поставихме при подготовката и съставянето на бюджета е, ние първо да имаме средства, за да може да продължим започнатите по определените програми на Столична община сериозни инфраструктурни проекти и да не забавяме темпото на тяхната реализация. Така, че с този бюджет, ние осигуряваме, първо, средства за всички проекти, които са започнали и които трябва да продължат да се реализират в рамките на този година. Второто нещо, което ние си поставихме като задача е, да осигурим средства за съфинансиране на проектите, които вече стартираха по европейските оперативни програми, тъй като вие знаете, че обикновено там се получават между 75 и 80% от средствата, а останалите средства ние трябва да ги осигурим като съфинансиране. Възможностите за това съфинансиране са две. Едната е да се ползват възможностите на Програма Флаг, където държавата предоставя под формата на кредит средства за съфинансиране на проекти по европейските оперативни програми. А втората възможност е, да се теглят кредити от банките на Европейския съюз – Европейската инвестиционна банка и Банката за възстановяване и развитие. На база на високият кредитен рейтинг на София, ние успяхме да получим много добри условия при кредитите, които ни се предоставиха за съфинансиране, като тези кредити са почти равни на юрибора, т.е. минималния лихвен процент при ползване на кредити. И второ, тези кредити са без гаранция. Така, че ние сме осигурили средства и кредитен ресурс, който е доста благоприятен за общината. Та, това беше второто, което трябваше да се реализира.
Третото. Имахме няколко задължителни ангажимента, които трябваше да бъдат изпълнени в рамките на 2011 година. Като пример мога да дам – трябва да изградим пътна връзка от Спортната зала, която ще започне да функционира през м.август. Тя трябва да има някаква пътна връзка с „Цариградско шосе”. Също така мога да дам като пример и това, че магистралата „Люлин” трябва да бъде свързана с изходни трасета от район „Люлин” и от другите райони на София, които са свързани с тази магистрала. Тоест, включени са и няколко такива задължителни проекта, които са важни във връзка с влизащите в експлоатация нови проекти. Така че, като приоритети, които сме прилагали при съставянето на бюджета, мога да кажа следните:
Първият и най-важен, както знаете, той от години е най-важен, това е Екологията. Знаете, че през тази година, след проведените тръжни процедури, след полученото финансиране по европейска програма „Околна среда”, ние ще стартираме изграждането на инсталацията за третиране на битовите отпадъци. Успоредно с това, пак в направлението екология, искаме за пръв път от 20 години да започнем изграждането и на няколко нови парка и градини в София, за които по-късно в презентацията ще ви информирам конкретно. Но за пръв път през тази година ще имаме заделени средства за изграждане на нов парк като част от реализацията на Стратегията „София – зелен град”.
Другият важен приоритет на Столична община, това е изграждането на транспортната инфраструктура с цел облекчаване на трафика в нашия град. Знаете, че през последните три години основните средства, които се насочват от нашия бюджет за решаване на транспортния проблем, отиват за изграждането на метрото. През тази година обаче пак за първи път ние ще стартираме със заем от Европейската инвестиционна банка и изграждането на надлези на две нива, като там вече са проведени съответните тръжни процедури, имаме осигурено финансиране и в момента в който природните условия позволят – някъде м.март-април, ние ще започнем изграждането на тези надлези на две нива.
Другият важен и неотменен приоритет, тук в рамките на шегата бих казал, че след като кмет на общината е г-жа Фандъкова, няма как приоритет на общината да не бъде функцията Образование. Но така или иначе, ние имаме една програма за изграждане на нови детски градини, която знаете, че реализираме с много сериозен успех. И тази програма се реализира по такъв начин, че някъде през 2013 година проблемът с недостига на места в детските градини до голяма степен ще бъде решен. А самочувствие за това изявление ни дава фактът, че вече в няколко района почти е решен проблема с детските градини. Разбира се, като посочвам функцията Образование като най-важна, тук имам предвид и това, че ние се грижим за 200 училища, 200 детски градини. В рамките на нашия бюджет през тази година за пръв път през последните години се предвижда изграждане на ново училище в кв.”Стрелбище”. Знаете, че ние сериозно работим по подобряване на инфраструктурата, на условията за обучение на учениците в София. Знаете, че въвеждахме с много усилия и в тези 400 заведения прилагането на делегираните бюджети, нещо, което само по себе си е доста трудна и отговорна задача. Може със задоволство да съобщим, че през миналата година делегираните бюджети вече са въведени във всички училища и голяма част от директорите на училищата и детските градини се справиха с тези делегирани бюджети.
Другият приоритет, който също е много важен за Столична община, е усвояване на финансовите ресурси, предоставени по европейските оперативни програми. Този проблем знаете, че е „Ахилесова пета” на почти всички общини, тъй като има недостиг на административен капацитет. Но от друга страна в условията на финансовата криза общините нямат много големи резерви за повишаване на приходната част на бюджета и за осигуряване на средства за инфраструктурата. В тази връзка нашият екип целенасочено още преди четири-пет години започна работа по подготовка на нашето кандидатстване за получаване на средства по европейските оперативни програми, като тогава – 2007-2008 г. ние наблегнахме главно на проектирането. Всички може да видите в бюджетите за тези години как ние сме залагали по 10-12 млн.лева за проектиране. В момента, в който стана възможно да кандидатстваме по европейските оперативни програми, ние бяхме в състояние да предложим много сериозни проекти, годни за финансиране. И вече резултатите, както виждате са налице. Ние с всяка година ще имаме възможност да удвояваме средствата, които получаваме по тези оперативни програми. По този начин без да увеличаваме данъците и таксите, без да натоварваме нашите съграждани и бизнеса ще продължи развитието на нашия град. Така, че това са основните приоритети, които ни ръководиха при съставянето на бюджета.
Искам да ви запозная накратко и с някои законодателни промени, които бяха включени в Закона за местните данъци и такси, главно по наше предложение и по предложение на Сдружението на общините, тъй като в условията на кризата ние имаме като цяло много сериозен спад в приходите от строителни разрешения, от възмездни сделки. В условията на криза, обикновено няма възможност да се увеличават данъците и таксите и ние се обърнахме към правителството, като разбира се срещнахме неговата подкрепа, да получим възможност за улеснено администриране на събирането на данъците, а също така и нашите съграждани да бъдат улеснени при плащането на тези данъци, като принципа, който прилагаме неизменно през последните години е, ниски данъци, но събирани от всички. Това е принципа, който прилагаме в София и може би това беше и причината през 2010 година да имаме над 60 млн.лева събрани стари вземания.
Това, което беше проблем през 2010 година, за което се обърнахме за съдействие към Правителството е, че много от собствениците на новопридобити МПС-та след като ги регистрират в КАТ не ги регистрират в данъчните служби и не са платили Данък МПС. А този данък е много важен, тъй като ние използваме средствата от данък МПС за изграждането на пътната инфраструктура в нашия град, един от нерешените проблеми. В тази връзка има промяна в Закона за местните данъци и такси съгласно която, когато наш съгражданин отива на технически преглед, трябва да представи документ за платен Данък МПС. Също така при прехвърляне на МПС и при регистрация в КАТ, трябва да представи такъв документ. Тази практика действаше до 2005 г. и тогава почти нямахме проблеми със събирането на този данък. Но, така или иначе, сега мерките, които предприема Правителството по наше искане, смятаме, че ще доведат до едно по-облекчено администриране на този данък.
Другият проблем, който срещахме и който намери положително разрешение е, събирането на туристическата такса. Трябваше всички хотелиери да плащат по 1 лев на пребиваващ посетител в хотела, но всяка година тази такса намалява и по нашите проверки се оказа, че далеч не отговаря на реалния брой на посетилите нашата столица и пребивавали в хотели. В тази връзка през тази година се въведе нов местен данък – това е Туристическият данък. Данъчно задължени са лицата, които предоставят услуга по настаняването в хотелите. Смятаме, че тази промяна ще доведе поне до трикратно увеличение на приходите от Туристическата такса.
Другите промени са свързани по-скоро с администрирането на такса „смет”, тъй като там срещахме доста сериозни проблеми при опита да респектираме неизправните платци. Също така беше променена системата и сроковете за събиране на местните данъци и такси. Вече имаме съкратени и променени срокове, като местните данъци и такси ще се събират на две вноски. Едната е до м.юни, а другата е до м.октомври. Смятаме, че това ще облекчи и нашата дейност, а и нашите съграждани.
Това, което сме предвидили – нямаме увеличаване на размера на местните данъци и такси. Единствената промяна, която предложихме и която беше приета от общинския съвет, обаче в смекчен вариант, е промяна на зоните за определяне размера на Данък сгради, като специално „Витошката яка” беше изравнена като категория с „Лозенец”, „Изгрев” и други квартали, тъй като в момента във „Витошката яка” ние изграждаме много сериозна инфраструктура, която ще доведе до необходимост от осигуряване на значителни средства, след като се направи канализацията, за асфалтиране, осветление и т.н. Но така или иначе, това увеличение ще бъде съвсем минимално – между 20 и 30 лв. и считаме, че няма да затрудни нашите съграждани. Смятаме, че все пак те ще възприемат, че срещу това ще им гарантираме изграждането на сериозна инфраструктура, нещо, което е проблем за тези райони.
Бих искал да се спра на няколкото най-важни данъка и приходите, които очакваме от тях. Разчитаме, че нашите съграждани ще бъдат коректни както винаги и ще заплатят своите данъци, за да може пък ние да реализираме нашата инвестиционна програма. Един от най-сериозните приходоизточници в нашия бюджет е Данъка върху недвижимите имоти. Там предвиждаме едно увеличение и то е най-сериозното, което се предвижда, първо, поради промяната в зоните, която очакваме да донесе допълнително 3 млн.лева. Също така, проверките, които направихме през последните месеци на годината показаха, че има много наши съграждани, които живеят в жилища, получили акт 16, обаче не са се регистрирали в данъчните служби и не плащат Данък сгради и такса „смет”. Установихме и голям брой наши съграждани, които живеят в жилища, които нямат акт 16, но живеят в тях и то от десетки години. Там съгласно закона, след като живеят в тези жилища и имат акт 15, са длъжни да се регистрират и да плащат Данък сгради и такса „смет”. Така, че нашите проверки през тази година ще продължат и очакваме да се съберат доста средства.
Другото направление, от което очакваме да получим повече средства при Данък недвижими имоти, е това, че сега при разлика между данъчната оценка и балансовата стойност на сградата, ще се облага по-високата оценка. Оттам също очакваме около 4-5 млн.лева увеличаване на прихода. Така че това е най-голямото увеличение, което очакваме през този година като постъпление от местните данъци. И пак искам да повторя, че това са средствата, които, ако погледнете в разходната част на бюджета са средствата, които ние ще използваме за подобряване на скъпата инженерна инфраструктура в нашия град. Искам само да припомня, или да разясня, че асфалтирането, за което всички така най-много ни критикуват, това е най-малката и най-лесната част от решаването на задачата с инфраструктурата. В София големият разход е за инженерната инфраструктура, която е под асфалта – това е канализация, това е водоснабдяване, това са другите комуникационни съоръжения. И за нас асфалтирането вече е десерта при решаването на задачата. Така или иначе този въпрос ние искаме да го решим по-успешно от предишните години, тъй като считаме, че там сме в дълг пред столичани.
Другото увеличение, което предвиждаме, без да увеличаваме размера на данъка, е Данъка върху превозните средства, тъй като през миналата година ние бяхме заложили 60 млн.лв. Сега очакваме 77 млн.лева. Това е на база на така установената пряка връзка с КАТ, от където всеки месец ни предоставят данни за новорегистрираните автомобили. При последната проверка, която направихме, тъй като ние не бяхме правили повече от половин година засичане, се оказа, че няколко десетки хиляди автомобила не бяха регистрирани. Това ни принуди в края на годината приоритетно да работим по тази задача и успяхме да съберем доста сериозни средства.
Другият голям приходоизточник, който се очертава през следващата година, е Данъка при възмездно придобиване на имущество и дарение. Там очакваме около 73 млн.лева. Но там имаме един нерешен проблем, който сега ще го обсъдим и с Правителството. При прехвърляне специално на леките автомобили, оценките, по които се прехвърлят са съвсем минимални. По-скъп автомобил от 4-5 хил.лева няма, когато се прехвърля при нотариусите, което далеч не отговаря на реалната цена и съответно и постъпленията, които получаваме от този данък са доста минимални. Та, тук трябва да се опитаме да намерим някакво решение. Същевременно обаче отчитаме, че имаме една конкуренция от съседните градове, тъй като всеки град сам определя размера на таксата за прехвърляне на автомобили. Ако ние завишим тази такса евентуално, нашите съграждани могат да отидат да си регистрират автомобилите в някои от съседните градове, където е по-евтино. Така, че тук ще бъдем гъвкави и внимателни, но така или иначе това е един проблем, който стои на нашето внимание за решаване.
От неданъчните приходи, както винаги, най-много разчитаме на приходите от такса „битови отпадъци”. Мога да кажа, че през тази година това е и най-добре администрирана и реализирана такса. Ние получихме 180 млн.лева, и пак казвам, повечето беше от събиране на стари задължения от фирмите, благодарение на предприетата инициатива да можем да събираме с ревизионни екипи, които ревизионни екипи да могат да правят ревизии и да блокират сметки на неизправните длъжници. През второто полугодие много успешно започнахме да работим с частните съдебни изпълнители, които също така помогнаха за тази добра събираемост. През 2011 година ние очакваме 175 млн.лева приход от такса „битови отпадъци”. Тези средства ще ни бъдат необходими, тъй като ще трябва да решаваме много нови задачи, най вече свързани с изграждането както на Завода за третиране на битовите отпадъци, така и на вторичното депо, така и на системите за компостиране, така и за рекултивация на съществуващите сметища. Но, така или иначе, това е една от главните задачи, която ще решаваме през следващата година, затова приходите от такса „битови отпадъци” ще бъдат наш приоритет.
Надяваме се през тази година най-после да бъде решен проблема с рекламата, да стартират тръжните процедури за отдаване на рекламните съоръжения и най-сетне да получим сумата, която очакваме. Тя е минимум 6 млн.лева в 2011 г. Иначе всички други наши приходи, които очакваме да се получат от различните такси и данъци, ще бъдат в рамките на очакваното през 2010 г. И както казах, нашата идея е, да не утежняваме бизнеса с нови данъци и такси, но от друга страна да обезпечим необходимите средства, за да може бизнесът в София да се чувства добре, да функционира, а ние да имаме средства да разплащаме навреме реализирането на нашата инвестиционна програма.
Това, което предполагам, че най-много ще интересува нашите съграждани е, капиталовата програма на Столична община, тъй като, както казах, тя е рекордна през тази година. Тя е в размер на 624 млн.лева. Ако погледнете брошурките, които ние ви раздадохме, може да видите, че през 2007 г. нашата инвестиционна програма е била 142 млн.лева, през 2008 г. е станала 322 млн.лева, през 2010 г. вече е надминала 600 млн.лева, а сега е 624 млн.лева. Въпреки, че сме още далеч от европейските стандарти, това е рекордна инвестиционна програма, за която сме се мобилизирали да изпълним и реализираме. Като средства най-много се предвиждат да се изразходват за метрото. Ние ще продължим да изграждаме Втория метродиаметър до бул.”Черни връх” от надлеза „Надежда”, където сумата е над 100 млн.лева, като тя няма да се плаща от столичани. Тя ще бъде получена по оперативна програма „Транспорт”. Ще продължи изграждането на участъците от надлез „Надежда” до „Люлин”, а също така от „Младост” до „Цариградско шосе”, като на „Цариградско шосе” знаете, че се изгражда един паркинг с над 1200 места, за да може всички, които влизат в София и искат да нямат проблеми с паркирането в центъра на града, да могат да оставят своите автомобили и за 7 до 10 минути да стигат до центъра на града. Като решаващият напредък за изграждането на метрото ще бъде 2011 година, тъй като през м. юни до м.септември различните участъци на метрото ще трябва да влязат в експлоатация. Именно в тази връзка ние, освен че трябва да осигурим средства за изграждането на метрото, трябва да осигурим средства и за закупуване на метровлакове и вагони. През тази година ще започнат тръжните процедури за закупуването на тези метровлакове и вагони. Може би всички знаят, че ние подготвяме продължението на метрото от „Цариградско шосе” до Летището и също Третият метродиаметър, който започва от „Княжево” и стига до „Руски паметник”. Там влиза под земята и излиза на „Паметника Левски” и от „Паметника Левски” ще трябва да стигне до „Ботевградско шосе”. Така че, ние сега правим проектирането. Ще следват тръжните процедури и нашата амбиция е в момента, в който приключим с Втория метродиаметър и двата участъка, които изграждаме, да започнем изграждането на следващите участъци, тъй като смятаме, че метрото трябва да поеме поне ¼, съгласно нашата транспортна стратегия, от транспорта в града. Това е най-бързия и най-екологичен транспорт. Нашите съграждани оцениха този транспорт, като през тази година ние имаме 100 хил.души, които се возят повече от 2009 г. През 2009 г. при влизането на Първият метродиаметър се возеха 80 хил.души. Сега имаме между 180-190 хил.души всеки ден, които ползват метрото. Така, че това може би ще бъде най-важното, което трябва да направим, за да редуцираме и да решим проблема с трафика в нашия град.
Другото важно направление по което, както съобщих, ние ще работим много сериозно, е направлението Екология. По оперативна програма „Околна среда” за стартиране изграждането на система за третиране на битовите отпадъци, ние ще получим през годината 122 млн.лева. Успоредно с това, обаче, ние в направление Екология сме осигурили средства, първо, по програма „Околна среда” за изграждане канализацията на „Овча купел”, на „Манастирски ливади”, на „Кръстова вада”, на „Горна баня”, където ще бъдат изградени четири главни канализационни колектора, а също и канализация в местностите „Манастирски ливади”, „Кръстова вада” и „Гърдова глава”. А по програма ИСПА ние ще усвоим около 60 млн.евро за изграждане главно на канализация във „Витошката яка”. Също така имаме вече реализиран проект за намаляване на консумацията на енергията в девет училища на територията на район „Илинден”, „Студентски”, „Красно село”, „Връбница”, „Искър”, „Нови Искър”, „Възраждане”, „Слатина”, „Кремиковци”. Ние кандидатствахме по програмата „Регионално развитие” и там ще получим 5 млн.лева, за да може да реализираме инвестиция в намаляване на консумацията на енергията в тези девет училища. Това е много важно за нас, тъй като имаме доста сериозни разходи за разплащане на ток, водата, парното в тези училища и, ако този пилотен проект даде резултат ще продължим усилията в това направление и през следващите години. Освен това имаме спечелен проект за 8 600 хил.лева за рехабилитация и възстановяване на детските площадки и зони за отдих в междублоковите пространства в районите „Подуяне”, „Оборище”, „Средец”, „Триадица”, „Сердика”, „Слатина”, „Витоша”. Така, че както виждате ние получаваме средства по европейските оперативни програми не само за големите проекти, както е системата за третиране на битовите отпадъци и метрото, но и за изграждане на канализацията на нашия град. Успоредно с това искам да припомня, че имаме договореност с концесионера – „Софийска вода”, който през тази година ще реализира инвестиции за над 50 млн.лева вече за изграждане канализация в други райони на София, най вече в кв.”Бенковски”, в „Модерно предградие”, в „Панчарево”.
Бих искал да ви представя и поименния списък за инвестиции, които са включени в нашия бюджет, като при оформяне на тази инвестиционна програма ние имахме няколко принципа. Първо, разбира се, изграждане и основен ремонт на пътната инфраструктура и продължаване изграждането на метрото, както казах вече. Другият приоритет беше изпълнение на проекта за управление на битовите отпадъци. Другият приоритет е изграждане и основен ремонт на паркове и градини за превръщане София в зелен град. Другото е, изграждане на нови детски заведения, а също така изграждане на обекти, финансирани по оперативните програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”. Именно в тази връзка ще посоча и най-важните обекти от нашата инвестиционна програма. Предвижда се изграждането на шест нови детски заведения и започването на пет детски градини, които пък да бъдат реализирани в 2012 година. Както казах в кв.”Стрелбище” са разчетени 2,5 млн.лева за изграждане на ново училище. Това ще бъде първото училище, което ще бъде открито през последните години. Ще бъдат изградени и велоалеи. Над 1,5 млн.лева ще бъдат изразходвани за изграждане на велоалеи. Нашата амбиция е нови 15 км велоалеи да бъдат изградени. Също така ще продължим изграждането на видеонаблюдение около училищата и детските градини, като за тази година нови 1,5 млн.лева са предвидени. Нашата амбиция е до 2012-2013 година във всички училища и детски градини да има изградено видеонаблюдение, което е свързано с МВР – районните служби, за да могат те да реагират при необходимост. Тази задача е много важна и ние я реализираме с голяма настойчивост през последните години. Вече казах за изграждането на метроучастъците.
Искам да ви споделя, че, за да реализираме тези инфраструктурни проекти – изграждане на нова канализация, метро, през тази година ние ще трябва да заделим минимум 21 млн.лева от нашия бюджет за отчуждаване. Това е така един доста сериозен проблем - отчуждаването, не толкова с осигуряване на средства за отчуждаването, колкото това, че имаме процедури в съда, свързани с оспорване на сумите, които заплащаме на собствениците на терени, като понякога тези битки траят по 2-3 години. Големият проблем е, че ако ние сега получим средства например по оперативна програма „Транспорт” за продължаване на метрото до Летището, тъй като там минава през кв.”Дружба”, ние ще трябва с над 200 собственици на имоти да започнем да се съдим. Ако не успеем да приключим навреме тези процедури ще изпуснем средствата по европейските оперативни програми. Много е радостно, че се наложи една законодателна промяна, при която, ако има оспорване на отчуждаването, не се спира изпълнението, така че ние се надяваме това да ни помогне да реализираме нашите намерения. Имаме осигурени 67 млн.лева за асфалтиране, изграждане на контактно-кабелна мрежа. Сериозни средства имаме за изграждане на ново осветление. Вече казах за надлезите на две нива, за изграждане на нови улици, които са свързани както с реализирането на нови обекти, които ще влязат в експлоатация, така и на реализиране на пробиви, които пък ще облекчат и ще доведат до решаване на проблема с трафика. Всички тези обекти, които ние ще изградим са посочени в нашата брошура, която сме ви предоставили. Т.е. там пише къде са пробивите, които ще бъдат изградени, кои са новите улици.
Възнамеряваме също така да вложим сериозни средства за подобряване на инженерната инфраструктура в кварталите „Суходол”, „Горни Богров”, „Яна”, „Долни Богров”, тъй като там ще изграждаме системата за битови отпадъци и искаме по този начин да компенсираме негатива, който евентуално ще претърпят нашите съграждани от тези райони. Ще започне изграждането и на корекциите на няколко реки, тъй като това ще бъде свързано с реализирането на канализацията по програмата ИСПА. Ще започне изграждането на системата за компостиране и системата за вторично депониране на площадката в „Хан Богров” и „Садината”. Така, че както виждате ние имаме една доста амбициозна инвестиционна програма, като имаме намерение, след като бъде одобрена, веднага да започнат тръжните процедури, за да може още м.април-май да стартираме вече реализацията на тази програма.
Искам да успокоя нашите граждани, че изграждането на тези обекти не е свързано с тегленето на големи кредити, които да затруднят бюджета на общината. В момента имаме кредити само за съфинансиране на проектите с европейско финансиране и то при максимално благоприятни условия – лихвени нива и големи гратисни периоди, срокове на връщане, които са доста продължителни. Като пример мога да дам кредита за метрото, където имаме над 10 години гратисен период от 20 години срок на връщане. Сумата, която ние ще заделяме, за да може да осигуряваме средства за връщане на кредитите, които е взела Столична община, е само 5% от собствените приходи. А мога да кажа, че досега законовата възможност беше 25%, която сега с новия Закон за бюджета беше редуцирана до 15%, но така или иначе както виждате ние сме доста далеч от тези нива.
Имаме разбира се и няколко проблема, които ни създават главоболия. Единият е проблемът с градския транспорт, тъй като там ние завишаваме сумата от 85 на 90 млн.лева, но така или иначе, това е сумата, която ще стигне да покрием нашите разходи за решаване на транспортната задача през годината, а имаме натрупани стари задължения, които трябва да връщаме. Това, което сега се опитваме да направим е, да изтеглим един кредит, с който да изградим Тикет системата и в градския транспорт, тъй като изграждането на Тикет системата в „Електротранспорта” доведе до 25% увеличаване на приходите. И затова ние ще поискаме да изтеглим един кредит за въвеждане на Тикет системата и в градския транспорт и с увеличените приходи се надяваме да можем да започнем да намаляваме сумата, която градският транспорт дължи на своите контрагенти. Така, че това е един от проблемите. Въпреки, че заделяме още по-голям ресурс, считаме че ще ни създава проблеми и през тази година.
Имаме увеличени средства, както казах и в раздел Екология. Във всички други ресори средствата, които сме осигурили са равни на тазгодишните и с това смятаме, че ще имаме един устойчив бюджет, който ще може да бъде реализиран, ще може да се разплащаме навреме, ще може да приключим и тази година без да имаме задължения, които да прехвърлим в следващата. Това е най-важното, което бих искал да споделя като начало на обсъждането на бюджета.
Искам да кажа, че съм много благодарен на екипа, който от 7-8 години вече ръководя и който съставя и реализира този бюджет. До мен е г-жа Илияна Гугинска, която отговаря за капиталовите разходи. Тя може да ви информира в подробности за капиталовата програма, ако имате интерес конкретно по някой обект или по някоя група проекти, които ще се реализират. Искам да ви представя и ръководителката на данъчната служба на София -г-жа Лидия Кираджиева, която през тази година имаше главна роля за спасяването на нашия бюджет с тези над 60 млн.лева, които събраха нашите данъчни служители. Както и да погледнете това е едно много добро постижение, с което ние се гордеем. Също така да ви представя и г-жа Йорданка Станкова, която ръководи отделът, който администрира бюджета. Тя е най-компетентният човек между нас по всички подробности, касаещи формирането, съставянето и изпълнението на бюджета. Пред нас е главната счетоводителка - г-жа Антоанета Македонска. Всички те са готови заедно с мен да отговорим конкретно на ваши въпроси, които имате и да ви благодаря още веднъж както за вниманието, с което изслушахте моето представяне, така и за проявения от вас интерес.
Заповядайте.
Г-н Ангел Митов – кмет на с.Световрачене
Добър ден.
Това че е най-големият бюджет, който е представян за обсъждане е радващо. Правят ми впечатление, след като разгледах програмата, някои неща, в които ние правим сериозно отстъпление. Ще ви посоча конкретно. Здравеопазване от 38 млн.лева – 33 млн.лева. Социални дейности от 28 млн.лева – 26 млн.лева. За водоснабдяване и канализация от 2 547 хил.лева – 1 965 хил.лева. И в тази връзка искам да се спра конкретно.
В приетата програма за развитие на инженерната инфраструктура на територията на Столична община по водоснабдяване и канализация се предвиждаше изграждане на канализационна система на територията на Чепинци, Негован, Световрачене, Кубратово, която да започне през 2010 г. и завърши през 2015 година. В този момент ние имаме готовност с работни проекти, обаче новото съобщение, което е на разположение на сайта е, че ще се изработят работни проекти. Аз смятам, че ние ги имаме и се получава някакво разминаване, като реализирането ще започне 2012-2015 г. Значи посочва се първо 2010 г. и завършване вече 2015 г. А пък тук вече второто съобщение е 2012-2015 г. И аз когато се срещах с моите избиратели им съобщавах това, което го имаше. А сега се получава друго и излиза, че съм ги излъгал. И моля по този въпрос да се даде някакво осветление, защото за хората, пред които съм дал отчет, все едно съм ги излъгал. Това искам да кажа и да подчертая, че хората, които сме в Северния склон, също се нуждаем от канализация, защото знаете за трудностите от реките, които минават, заливат, създават много проблеми и ние сме много затруднени в това отношение. Смятам, че трябва за в бъдеще да се правят някакви по бързи мероприятия за възстановяване на тези неща. Благодаря за вниманието.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Нямаме намаление в бюджета за здравеопазване. Имаме просто промяна, която е направена в Закона за държавния бюджет. Четирите диспансера, за които досега получавахме средствата от държавата като делегирани дейности, през 2011 г. средствата за тези диспансери ще отиват директно към тях. Знаете, че най-много имаме за Онкодиспансера, за Тупдиспансера и др. Но средствата, които получавахме в размер на 4 млн.лева вместо да минават през нашия бюджет и да им ги даваме, сега делегираните средства директно ще отиват към тях. Това е решение на Правителството, но нямаме намаление. Това фактически е само промяна на системата на разплащане. Тя така или иначе не всява някаква промяна в нашето бюджетиране, тъй като тези средства знаете, че задължително автоматично ги превеждахме на тези диспансери. Така, че единствено се съкращава веригата, по която се получават тези средства. Но там нямаме намаление.
Що се отнася до канализацията, там имаме най-сериозното увеличение на средствата, които ще изразходим през тази година, но те не са от нашия бюджет, а са, както казах, от оперативна програма „Околна среда”. Посочих „Горна баня”, „Овча купел”, „Манастирски ливади”, където имаме вече средства, които са по оперативна програма „Околна среда” получени и там ще се изгражда канализацията. Там главното усилие беше на районните кметове, които успяха да намерят начин да кандидатстват. Ние ги подкрепихме и те си осигуриха средства за изграждане на канализацията. Както казах и другото, по програма ИСПА ние ще имаме над 50 млн.лева тази година, които ще бъдат изразходвани за няколко главни канализационни колектора, главно в района на „Витошката яка”. Така, че като погледнете и 50-милионната програма на „Софийска вода”, ние никога не сме отделяли толкова много средства и то главно за канализация.
Вярно, че има изоставане във Вашия район, но когато ние съставяхме бюджета, все пак това не е пряк наш ангажимент, когато съставяхме бюджета и водихме преговорите със „Софийска вода”, се оказа, че там проектирането не е приключило. А след като нямаме готови проекти, ние няма как да ги възложим на „Софийска вода” за реализация и оттам идва забавянето. Това поне беше като информация към нашия ресор, тъй като ние знаете, че този район не го подценяваме. Там наравно с всички други райони инвестираме, но след като има забавяне в проектирането, значи нямаше как да бъде включено това в програмата на „Софийска вода”. Може да поискаме по-подробна информация от ресора, който да ни каже кога ще бъде готово проектирането, за да може...Знаете, че все още не е готова окончателната програма на „Софийска вода”. Тя се одобрява от общинския съвет. При готовност там може да бъдат направени необходимите промени. А иначе споделям Вашето виждане, че този район е приоритетен, тъй като там са най-ниските точки на Софийското поле и когато има наводнения, там имаме най-сериозни наводнения. Аз съм така потърпевш, тъй като изпълнявах кметските функции в 2005 г. и почти цялото ми лято мина в тези обекти. Знаете, че заедно отводнявахме, възстановявахме, та съм и малко травмиран на тази тематика. Затова специално настоявах да бъде включено в инвестиционната програма, но просто проектирането не е готово. Това е моята информация.
Заповядайте.
Г-н Николай Белалов – председател на ДКСМП
Имам няколко въпроса. Опитах се да се огранича, за да бъда кратък.
Първият е за приходната част на бюджета. Фигурират ли приходи от таксите от маршрутките. Знаем, че миналата година вдигнахте двойно таксата за детски градини. Андрей Иванов, те са му слабост, се опита да я премахне, да я намали по-точно пет пъти. Не можах да видя в приходната част дали това фигурира, в т.ч. и примерно една маршрутка № 30, която не се движи, дали има възможност и дали се е търсила такава, пък частниците, които са изкарвали пари и не си спазват договора, да внесат санкции в бюджета.
Вторият въпрос е свързан с приходи от „Гражданска отговорност”, които също не откривам. Поне от пет години този въпрос е обсъждан. Има отговори на предишния кмет, на настоящия и ту се казва, че такива застраховки няма, ту се разбира, че всъщност става въпрос за водачи на моторни превозни средства, които събарят знаци, ограждения, светофари и по Закона за застрахователните дружества трябва да овъзмездят общината. Разбира се тук не става въпрос за големи суми, а за стотици хиляди левове, но досега не съм видял в бюджета залегнали приходи. Те са лесносъбираеми, при това има хора, които са готови срещу скромна комисионна да ги събират, защото наистина е много лесно.
Третият ми въпрос е свързан с това, че имаше мораториум срещу използване базата на общинските детски градини от външни юридически лица, но тихомълком този мораториум така или иначе се нарушава. При възстановяване и подписване на нови договори, има ли нормалното увеличение на наемите и как това е записано в бюджета.
И последният въпрос по приходната част е свързан с помощта на държавата. В тази зала предишният кмет – Борисов каза, че София е ощетена многократно. Предполагам, че по един или друг начин, сега вече като премиер е подпомогнал бюджета на София. Ето вие казахте, че трябва да инвестираме в автомагистрали. Предполагам, че това нещо е станало и да поясните в какво се състои повишената помощ към столицата, чиито бюджет сега през тези години почти се задържа както на миналогодишния.
Имам и два въпроса за разходната част.
В сумите, които аз видях, може и да не съм се ориентирал добре, за детски градини има около 10 млн.лева. Госпожа Фандъкова каза, че през тази година ще се построят 10 детски градини. Аз считам, че някакво разминаване има, тъй като знаем, че тези детски градини които сега се строят са за около 3 млн.лева. Дали има други средства в други пера за изграждане на нови детски градини, или има някаква грешка? Изкушен съм да коментирам, че и през 2013 г. въпросът с детските градини няма да бъде решен, но това е политически въпрос.
И последният въпрос по разходната част е по една наредба на Столичния общински съвет. Дали има средства за достъпност на околната среда, тъй като в „Надежда”, примерно, се изграждат нови улици, не говоря за тези временни преходи и т.н., но отново тротоарите не са скосени както е по наредбата, за да могат майки с детски колички и инвалиди да минават. Между другото и в помещението, което сте осигурили за наблюдение на заседанията на Столичния общински съвет, също инвалиди не могат да присъстват, както и в други обществени сгради. Завърших.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Благодаря.
В приходната част поставихте въпроса за приходите от маршрутките. Те са в рамките на 206 800 лева. Толкова са получени през миналата година. Това е заложено в тазгодишния бюджет. От наеми на терени – 131 хил.лева, става въпрос за Зелени системи. От наеми на имущество – 1 400 хил.лева. Имаме разбивка за тях и един общ параграф - Приходи от наеми.
Колкото до средствата, които получаваме от държавата - възможността да се получават е по два начина. Единият е да се предоставят средства директно на общината, а другият е да поемат финансирането на изграждането на проекти на територията на Столична община. Искам да припомня например надлеза на „Драгалевци”, който беше изграден със средства от държавата и бяха доста сериозни средства. Там имаше около 19 млн.лева, които ние получихме от държавата, а пък ние направихме само отчуждаването за около 3 млн.лева. След това ИКЕА като започна да изгражда супермаркети, държавата ни предостави средства, за да може да се разшири и да се доизгради Околовръстното шосе в тази част. Спортната зала също знаете, че тази година ще влезе в експлоатация, която също се строи с държавни средства. Може би си спомняте, че имахме много сериозни проблеми с бул.”Брюксел”, който свързва „Цариградско шосе” с Летището. Обърнахме се към Правителството и получихме финансиране в размер на 16 млн.лева. Ремонтът беше направен, булевардът беше открит и може би сте минавали по този обновен булевард. Там има изцяло подновяване на облицовките на трасето, изградени са шумозащитни стени. Т.е. ефектът е доста добър. Правителството ни предоставя средства и за закупуването на метровлаковете. Имаме едно споразумение, съгласно което то ни помага за изграждането на метрото. Продължена беше тази политика, но метровлаковете също са доста сериозна сума, особено сега когато трябва да поръчаме метровлаковете за Втори метродиаметър. Там задачата е още по-голяма. Тази година ние отсега подготвяме нашето искане към Правителството за осигуряване на средства за 48 вагона и 16 мотриси, които са за доста сериозни средства.
В рамките на кризата, мисля че Правителството доста ни помогна. Искам специално да посоча една друга помощ, която е много важна поне за нас като Столична община, тя е за облекчението, което ни предоставя при администриране на данъците и таксите. Например, ние се обърнахме към Правителството с искане да можем ние сами да имаме ревизионни екипи, които да правят ревизии, да могат да блокират сметки на неизправните длъжници, да можем сами да си събираме вземанията. До сега системата беше – чакаме НАП. Но НАП нямаше кой знае какъв голям капацитет и сумите, които събирахме с помощта на НАП не са надвишавали никога 10 млн.лева. Видяхте, обърнахме се към Правителството, направи се тази промяна и ние успяхме да съберем над 60 млн.лева. Тази промяна е много важна. През тази година пак се обърнахме към Правителството, като казахме – искаме да промените начина за регистрацията на МПС и да направим така, че, за да регистрираш едно МПС трябва да си платил Данък МПС и бяхме чути. Т.е. тази помощ също е много важна за нас, тъй като ние винаги сме предпочитали да бъдем активни и да можем сами да решаваме задачите си вместо да чакаме от държавата.
Специално за детските градини и въпроса, който Вие поставихте, наистина ние не сме посочили всички детски градини, които ще бъдат изградени през тази година. Това съзнателно го направихме, тъй като една част от детските градини ги изграждаме със средства от бюджета. Вие виждате, че тук 10 820 хил.лева са посочени за 6-те детски градини, които ще бъдат изградени. Но ние по традиция изграждаме детски градини със средства от Приватизационния фонд. Т.е. един вид собственост се трансформира в друг вид собственост. Там също имаме планирани 5 детски градини, които са готови като проектиране, но тъй като тези приходи все още не са получени, сега сме обявили тръжни процедури, средствата ще постъпят някъде до м.март-април, ние не искаме да предрешаваме и да изземваме ролята на общинския съвет. Като се получат средствата сме планирали и подготвили още пет детски градини, които ще ги предоставим на общинския съвет и, ако той се съгласи ще възложим стартирането на изпълнението. Но така или иначе общинският съвет е този, който ще трябва да се съгласи да направи това разпределение, което ние после да изпълним. Ако, наистина, така продължи реализацията на програмата до 2013 година може би няма да е на 100%, но в голяма степен ще бъде решен проблема, защото сега в район „Илинден” имаме почти решен проблем, в „Нови Искър” почти решен проблем. В доста райони вече напреднахме сериозно благодарение на изпълнението на нашата програма, която беше изготвена преди три години за решаване проблема с местата в детските заведения. Считаме, че този въпрос трябва да продължим да го решаваме много настойчиво, тъй като образователния процес стартира още в детската градина и ние имаме интерес всички малчугани на София да бъдат включени в този образователен процес още преди да стартират началното училище.
Г-н Николай Белалов – председател на ДКСМП
А за приходи от „Гражданската отговорност”? Имам предвид всеки водач на моторно превозно средство, който събори светофар, оградно заграждение, пътен знак, за които се грижи общината, в т.ч. не коментирам колите на общината, защото там във всички случаи го събирате, неговата застрахователна компания дължи обезщетение на третото лице, в случая общината.
Г-жа Антоанета Македонска – гл.счетоводител на СО
Да, разбрах Ви въпроса. Тези приходи влизат в сборен параграф и не може да ги видите отделно изведени. Тези приходи постъпват след съдебни дела, които водят както нашата „Правна” дирекция, така и юристите от районните администрации. Постъпват приходи от такива обезщетения за нанесени щети на общинско имущество, с което всяко тримесечие ние увеличаваме съответния бюджет там където са постъпили приходите. Но това е в сборен параграф, както и въпросът който зададохте за маршрутките. Той влиза в продажба на услуги, стоки и продукция. Сборен параграф е и затова не може да го видите отделно.
Г-н Николай Белалов – председател на ДКСМП
Благодаря.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Аз искам все пак да направя едно конкретно разяснение.
Съгласно Закона за общинския бюджет приходите от застраховка са приходи, които не могат да бъдат планирани, тъй като те зависят от събития, които са случайни и които няма как да се регламентират. От друга страна обаче ние сме длъжни всеки приход, който се получи в общината да бъде санкциониран и да имаме съгласието на общинския съвет. И в тази връзка ние всяко тримесечие изготвяме един доклад до общинския съвет, с който го информираме за всички средства, които са постъпили извън това, което е планирано по първоначалния бюджет. Общинският съвет може например някое дарение да не го одобри, ако то е от някой източник, който е съмнителен. А специално тези приходи те влизат автоматично в бюджета. Там няма някаква драма, но така или иначе, тъй като не могат да се предвидят, а от друга страна са доста минимални за обема и размера на бюджета, ние единственото, което правим е, че информираме общинския съвет. Приемат се тези приходи и вече се включват в разходната част.
Заповядайте.
Г-н Теодоси Димитров – кмет на с.Негован
Господин Герджиков, имам два въпроса.
Какъв процент от събраните средства от Столична община, внесени в Републиканския бюджет се връщат отново в бюджета на Столична община, тъй като си спомняме голяма част от нас, господин Борисов беше радетел на по-голяма възвръщаемост от тези средства от Републиканския бюджет. В добрите години беше някъде около 29%. Сега колко процента е?
Вторият въпрос е. Ще се изкажа от името на Сдружението на кметовете на кметства. Във Вашето изказване като че ли не намери място съществуването на 32 населени места, 32 кметства в пръстена около София – Южния пръстен и Северния пръстен на столицата. Като добави към тези 32 населени места и още малко съставни части на градовете като квартали, значи някъде около 40 села са извън приоритетите на този бюджет. През 2004 г. ние кметовете от кметствата в Столична община регистрирахме Сдружение с идеална цел и чиято дейност ще бъде в обществена полза, няма да реализира печалба, а всички приходи ще бъдат в полза на обществото.
Казахте, че 324 млн.лева ще бъдат от оперативни програми от Европейския съюз. Но ние селските райони сме изолирани от европейските програми, тъй като сме в структурата на Столична община, а Столична община не може да кандидатства по тези програми за развитие на селските райони. Идеята за създаването на това Сдружение беше да участваме за решаването на нашите селски проблеми при усвояването на тези европейски програми. Апелът на Сдружението е, по-голяма помощ от Ваша страна и по-голямо съдействие на Сдружението при усвояването на тези програми, тъй като това ще бъде също в полза на Столичната община. Ще облекчи донякъде и бюджета. Ще привлече донякъде и средства от европейски програми за развитие на селските райони. Това са ми двете тъжнения.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Първият въпрос, който поставихте е за Данък общ доход. Данък общ доход се събира от държавата. До преди три години имаше една система, при която като процент от него се връщаше обратно в общините, като този процент отговаряше на средствата, които са необходими за делегираните дейности плюс една целева, изравнителна субсидия, която се даваше. Тази изравнителна субсидия се дава за отнетия ни Пътен данък, който беше заменен с Винетки.
През 2008 г. обаче Данък общ доход и неговата връзка с общините беше абсолютно прекъсната и той изцяло си стана републикански данък. Ако има преизпълнение на този данък ние получавахме 1% от него. Тогава обаче се взе решение, че няма да има никаква връзка. Общините ще получават само средствата, които са по делегираните дейности плюс изравнителната целева субсидия. И така изцяло се загуби тази връзка, нещо, което според мен не беше много правилно като решение, тъй като до тогава общините имаха някакъв стимул да помагат на бизнеса, да се поощрява плащането на Данък общ доход, за да може като се преизпълни да се получи някакъв процент. Това, което беше поето като ангажимент от премиера Борисов, беше вече в рамките на тази нова даденост, имайки една друга система, при която ние представяме пред Правителството исканията на София по най-важните проблеми като бул.”Брюксел”, като Околовръстното шосе, като надлези, които искаме да изградим, метрото и съдействие от държавата и в рамките на възможността на Правителството, получаваме необходимите средства. Това е една практика, която за сега дава добри резултати. А иначе несъмнено, тъй като в София все още нямаме безработица, ние внасяме най-големият Данък общ доход – над милиард и при положение, че средствата, които получаваме обратно за делегираните дейности са около 250 млн.лева, значи, че пак сме в рамките на тези 25-30%, ако така го сметнем. Но все пак трябва да се отчитат и големите средства, които се дават за реализация на инфраструктура в нашия град. През тази година ние сме приготвили доста амбициозно искане и се надяваме то да бъде реализирано.
Що се отнася до другия въпрос – Сдружението на кметовете на кметства, аз също споделям, че ние сме в дълг към тези населени места. Там имаме едно затруднение, че нямаме някакъв пряк достъп на бюджетиране, а те са включени в район „Витоша”, в район „Нови Искър”, в район „Панчарево”. Ние предоставяме средствата на тези райони и те вече ги предоставят на кметовете на кметства. По този начин ние не можем пряко да влияем върху този бюджет. Имаме доста добър контакт със Сдружението на кметовете на кметства. Няма искане, което да не е било разгледано и решено положително. Специално имаме готовност да подкрепим всички инициативи, които обаче трябва да бъдат облечени като инициативи в рамките на района, тъй като района вече може да кандидатства и ние може да го подкрепим за средства по европейските оперативни програми. Но това е един наистина нерешен проблем, по който трябва да се търси решение.
Това, което ние правим е, да се опитваме да задържим училищата в тези населени места. Знаете, че голяма част от резерва, който имаме за образование отива в тези райони. Мога да дам едно сравнение. В район „Панчарево” имаме десет училища, колкото имаме в район „Младост”. Само че в „Младост” имаме 628 ученици в едно училище и там получаваме средства от делегираните бюджети, които стигат за издръжка. В район „Панчарево” обаче имаме 1200 ученици, т.е. сигурно по 100-тина ученици в училище и там знаете, че още м.май-юни средствата за издръжка на тези училища свършват и със средства от нашия бюджет вече финансираме тази дейност, за да може все пак да не принуждаваме нашите съграждани да напускат тези населени места, следвайки своите деца и да осигуряваме условия за обучение на място. Също така виждате, че доста сериозни средства изразходваме и за зимно почистване. Ако погледнете нашите разходи, главните средства, които сме дали за зимно почистване, пак са в район „Панчарево” и то да кажем средствата, които са за този район са почти колкото за всички други райони. Та от тази гледна точка ние се опитваме да решаваме проблемите. Опитваме се да помагаме доколкото е възможно. Но там и кметовете на кметства също така трябва да бъдат по-активни и разбира се съвместно със Сдружението сме готови да разгледаме всеки един конкретен проблем.
Г-н Теодоси Димитров – кмет на с. Негован
Благодаря Ви. Удовлетворява ме Вашия отговор.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Заповядайте.
Г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители
Благодаря Ви.
Добър ден на всички.
Традиция стана Синдиката да присъства на предварителното обсъждане на проектобюджета на Столична община и съответно да казваме своето мнение и становище по дейност образование.
Първо ми позволете да благодаря на Столична община в лицето на ръководството, на екипа, на общинските съветници, на кметовете и зам.-кметовете, които са тук за доброто отношение към образованието. В образованието на този етап средствата, които са чрез единните разходни стандарти, които са регламентирани чрез Републиканския бюджет и това, което се отпуска като допълнителни средства от Столична община задоволяват училищата и детските градини. Искам да подчертая това, че Столична община дофинансира повече от 100 маломерни паралелки, които са точно в този пръстен около София. Ние смятаме, Синдиката на българските учители, че това е една добра политика и се отстоява принципа за равния шанс и достъп на децата до училище. Смятаме, че тази политика трябва да продължи колкото и трудно да е на Столична община да дофинансира тези дейности. Но края на краищата грижата към децата и учениците е показателна за много неща.
Хубаво е това, че Столична община като община, която задава модела за развитието на качествено образование, създава и много добри възможности за обхвата на децата в детските градини. Знаете, че 16-те критерии за качествено образование от Европейската комисия, осем се отнасят за детската градина, за предучилищния сектор. Разширявайки обхвата на децата и създаване на законови възможности също е в интерес не само на самите деца, на родителите, но и на цялото общество. Така, че в тази посока Синдиката на българските учители заедно с Дирекция „Образование”, тук искам да благодаря и на г-жа Минчева, непрекъснато създаваме добри политики и в общинския тристранен съвет полагаме усилия за усъвършенстване и развитие на добрите политики в тази посока. Но има някои неща, които ни притесняват и аз искам тук да изкажа тези мнения и съображения и да поискам вашето мнение и становище в тази посока.
Като че ли насочвайки се към изграждането на детските градини ние пооставихме основните ремонти в училищата, като подобряването на тяхната материална база. Отпуснати са, в проектобюджет 2011 година, 16 800 хил.лева за капиталови разходи. Бихте ли ми казали в кои училища и точно за какви основни ремонти ще бъдат насочени? Имаме ли такава разбивка или тепърва това нещо ще се прави?
Другият ми въпрос е свързан с това, което казахте Вие, господин Герджиков, че за първи път в проектобюджета сте осигурили кредитен ресурс по оперативните програми. Миналата година много учебни заведения не можаха да си изпълнят ангажиментите и да кандидатстват по оперативни програми, защото нямаха предварително ресурс, с който да участват. Лично аз съм Ви занимавала за 144-то училище и много други училища. Сега, в този кредитен ресурс дали е предвидено да кредитирате предварително и училища? Защото за нас е много важно. Вие знаете, че голяма част от училищата в София работят по оперативни програми и някои от тях имат нужда да бъдат предварително кредитирани от Столична община.
Другият ми въпрос е свързан с програмата ИСПА. Той излиза малко от обсега на образованието. Дали по програма ИСПА тази година – 2011 г., е предвидено изграждането на канализацията в кв.”Драгалевци”? Виждам, че по река Драгалевска има изграждане на корекции, но дали това е свързано с канализацията в „Драгалевци” или не? Моля Ви, също така, да отговорите на този въпрос.
И имам още един въпрос, който лично като гражданин ме вълнува. Бих искала София, участвайки да спечели конкурса „София - културна столица”, но като гледам бюджета на културата не са предвидени средства в тази посока. Те са целеви или по други пера? Моля Ви също така да отговорите на този въпрос – предвидени ли са такива средства и къде са точно разписани в проектобюджета?
И другото, което бих Ви помолила за отговор. Чета в списъка за детските градини, които ще бъдат разширявани. Завиден е този списък. Безспорно знаем каква е политиката в тази посока, но много ме притеснява разширението на ЦДГ №60 в район „Витоша”, като имам предвид, че две години вече това, което се направи като разширение стои, руши се и знаете какви негативи води след себе си един занемарен полустроеж. Предвидени са средства, но има ли възможност, каква е политиката на общината, ако може да ми отговорите, да бъде приключено колкото се може по-скоро възстановяването на това, което е построено, разрушено и довършването на строителството? Защото е невъзможно в детската градина повече да стои този строеж и да не се довършва, като се има предвид, че той затиска и южната част на останалите занимални, в които няма достъп на слънце, а се отглеждат толкова много деца. Родителите, потърпевши от незавършеното строителство в ЦДГ №60 досега търпят, но мисля, че този проблем трябва да бъде разрешен в най-скоро време. Благодаря ви.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Благодаря.
Конкретно да внеса едно разяснение за средствата за ремонтите на училищата и детските градини. От делегираните бюджети знаете, че имаме една задължителна част, която отива за заплати и осигуровки и останалата част отива за текущи ремонти. Текущите ремонти в училищата се правят в рамките на делегираните бюджети, а за основните ремонти вече всяка детска градина и всяко училище ни предоставя своите искания. Ние правим съответните проектирания, остойностявания и след това финансираме основните ремонти със средства от Приватизационния фонд, тъй като това са капиталови разходи. Това е била досегашната ни програма. Всяка година между 10 и 12% от средствата от приватизация отиват за такива ремонти. Именно със средства от Приватизационния фонд ние подменихме дограмата в почти всички училища. Подменихме канализацията, покривите. Така, че тази политика ще бъде продължена и през тази година, тъй като ние съзнаваме, че условията, в които трябва да се обучават нашите малки съграждани трябва да бъдат на европейско ниво. А от друга страна, когато правим инвестиция в покриви, в енергийна ефективност, в нова дограма и т.н., ние пък редуцираме и разходите, които са плащани после за ток, вода и парно. Та това е причината да не ги виждате тези средства, тъй като ние средствата от Приватизационния фонд ги разделяме. Със съгласие на общинския съвет, когато представим един доклад с приходите, с исканията там се прави едно разпределение по ресори – екология, транспорт, и там винаги приоритет имат болниците и училищата. Но мисля, че през последните години това, което се направи като ремонти е видимо и беше оценено от нашите съграждани.
Досега имаме доста училища, които кандидатстват по оперативните програми, но те казват, че средствата, които имат от делегираните бюджети, особено за тези училища с над 700-800 ученици, им стигат те да участват и да имат средства и за съфинансиране. Но въпросът е какво правим с тези по-малките училища, които нямат този капацитет. Това е един от проблемите, който не е решен. С г-жа Минчева, която е тук, може би ще трябва да обсъдим, ако имаме такива искания, дали може ние да ги финансираме да кажем от резерва на кмета. Но за това също ще трябва да направим едно обсъждане и в общинския съвет за допустимост.
Колкото до средствата по ИСПА, там наистина имаме много средства за корекции на речни корита, тъй като голяма част от трасетата на колекторите минават по Владайска река, по поречието на другите реки и трябва да направим едно изместване. Трябва да направим и отчуждавания и тези отчуждавания траят с години. Слава Богу, те приключиха и ще може да реализираме през тази година средствата по програма ИСПА.
Колкото до „София – културна столица”, считаме че там трябва да положим всички усилия, за да може нашият град, който е един от най-древните градове в Европа и град, който има какво да покаже, да успее в своето кандидатстване. Искам да припомня, че ние през последните години реализираме много успешно и програма „Кутура”. Тази програма „Култура” е свързана с реализация на инициативи на наши съграждани, които са в културната сфера. Едно от нещата, което смятаме, че може да се финансира при необходимост от осигуряване на средства, които допълнително да се вложат, за да може София да спечели домакинството на „София-културна столица”, могат да бъдат и от програма „Култура”. Ние от м.януари до м.март набираме и предложения. Вече започнаха да се обръщат към нас всички заинтересовани. Там имаме, знаете, един екип от творци, който прави оценка на предложенията. Мисля, че тази програма е една от най-успешните програми, които ние реализираме през последните години. Тя не е малка като обем. Тя е един милион лева. За сега те са достатъчни. Ние имаме още две програми – програма за инициатива на нашите съграждани за кандидатстване по европейски проекти. Сега имаме и една нова програма „София – зелен град”, която започваме да реализираме. А също така през т.г., както казах, ние ще имаме 13 млн.лева, това е рекордна сума, която отделяме за направлението Изграждане на нови паркове. За пръв път ще имаме нов парк – парк „Възраждане”, с от 6 до 7 млн.лева ще бъде изграден; ще бъде изграден участък от „Западен парк”, от „Гео Милев” ще бъде изграден. Ще изградим осветление и видеонаблюдение в централната част на някои от парковете. Т.е. тази дейност също става приоритетна за нас, тъй като имаме амбицията София да бъде един от зелените градове на Европа.
Заповядайте.
Г-жа Йорданка Чаушева – финансист
Това, от което аз разбирам е дълга и финансите на една община. По-малко от социалните теми, които преждеговорещите засегнаха. И това, което виждам в бюджета обсъждан днес, е 600 млн.лева капиталови разходи, което е 50 % от бюджета на общината и ви поздравявам за това. Изключително голям ефект се постига от тези разходи не само за градската среда, а мултиплицирането им в работни места и съживяване не само на местната, а и на националната икономика.
Другото, което е изключително рядко срещан показател – 5% разходи за обслужване на дълга на Столична община. Също в малко общини съм го виждала. Имам поглед върху най-големите общини в страната и то върху доста общини. Тъй като чувам, че много искания има за социални дейности, аз лично съм ви благодарна, че сте избрали точно тези приоритети за инфраструктурни проекти – за транспорт, за чистота и зелена София. Допускам, че някой ще ви критикува, че не му остъклявате балкона, но хубавото за града е, че точно това е капиталовата ви програма и поздравявам за нея целия ви екип. Благодаря ви.
Г-жа Златина Станкова – Партия „Зелените”
Здравейте.
Одеве се повдигна въпроса за достъпната среда за хората с увреждания, след което се изказа госпожата зад мен за детските училища и градините и ви поздрави дори, само дето аз не разбрах, всъщност има ли в капиталовите разходи и предвиждат ли се някакви пари за рампи и т.н. И въобще как се обезпечава обучението и образованието на едно дете с увреждания, както и одеве беше повдигнат въпроса за мораториума за отдаване под наем на детските градини, на който вие не отговорихте. Повдигам го отново.
По същия начин искам да попитам и за, когато наистина се строят улици, пак не се спазват правилата за достъпна среда.
И исках също да попитам по повод вдигането на водата в София отново, за концесията, защото по мои спомени трябваше много отдавна тези неща, за които се говори сега – тръби и т.н. да бъдат подменени още по времето на Софиянски, ако не се лъжа, и трябваше много отдавна да плащаме много по-малък процент от изтеклата вода по улиците. Това нещо все още не се случва. Имате ли някакъв поглед над тези неща? Благодаря.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Аз все пак искам да припомня, че ние обсъждаме бюджета, а четири от въпросите, които поставихте нямат връзка с него. Не, че бягам от тези отговори.
Въпросът, който е свързан с бюджета, наистина е с достъпната среда. Това, което могат да потвърдят и колегите е, че всички нови детски градини, които изграждаме задължително имат рампи. Това може да го проверите, че там този въпрос се решава. Също и в училищата, имаме една програма, която се реализира. А също така, когато изграждаме нови улици или когато правим основен ремонт на улиците, се скосяват бордюрите, светофарите се правят със звуков сигнал. Имаме и конкретно в бюджета заложени 312 хил.лева през тази година за общодостъпна среда, но това са извън тези конкретни неща, които правим, тъй като когато залагаме проектите за изграждане на нови обекти там задължително се включва тези общодостъпна среда. Разбираме, че в нашият град не е решен проблема с общодостъпната среда на европейско ниво. В метрото - като правим проектиране на метрото навсякъде се залага общодостъпната среда, тъй като при получаване на европейски средства, там няма компромиси.
Колкото до другите въпроси, свързани с програмата на „Софийска вода” и т.н., или пък отдаването под наем на детските градини, може би г-жа Минчева да отговори, но иначе той не е въпрос, който пряко касае бюджета и нашата дейност.
Госпожо Минчева, имате ли възможност да отговорите?
Заповядайте.
Г-жа Мария Минчева – директор на Дирекция „Образование”
Ще дам малко пояснения. Благодаря, господин Герджиков.
Преди три години в 20 общински детски градини бяха настанени частни детски образователни структури. Към момента, с изтичане на договора, в 15 от тях е извършен ремонт, преустройство, обзавеждане и функционират новооткрити групи. Остават още 5 такива детски градини, в които след изтичане на договорите, няма да бъдат продължени и ще бъдат приведени отново за прием на деца в групи в общински детски градини.
Отдаването под наем предполагам, че г-жа Станкова знае се извършва от Столичния общински съвет. Т.е. той е органът, който взима решение за тези общински структури.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Заповядайте.
Г-жа Офелия Георгиева – Партия „Зелените”
Един допълващ въпрос към този на г-жа Станкова. Знаете, че много по-големият проблем за общодостъпната среда са старите училища и детски градини. Те са преобладаващия брой. Те са всъщност основния процент от съществуващите. Какво се предвижда за тях? За новите вече знаем. За старите става въпрос.
На сайта на Столична община, тук става въпрос за периода на изборите, на сайта на Столична община са посочени 153, ако не се лъжа, училища, в които може да гласуват хора с увреждания. Знаете ли в колко от тях има изобщо изградени рампи? В не повече от 6. Говоря за рампи по стандарт. Не говоря за рампа, която е изградена в училище в район „Илинден” от талашит. Мога да предоставя и снимки. Това не е рампа. Говоря за електрическа рампа каквато има на входа на Столична община. И какво се случва със съществуващите училища и детски градини?
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Това, което е предвидено в бюджета, аз посочих, 312 хил.лева, които са точно за тези съществуващите училища. Иначе за новите казах, че това се включва в проектирането и там не правим компромиси, а за старите училища това е сумата, която е посочена. Не знам колко рампи могат да се изградят. Не съм специалист. Но, така или иначе, сумата не е малка.
Г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители
Кандидатстването за изграждане на рампи точно по стандартите, както казват госпожите тук, става от страна на директорите, защото финансирането става чрез програми. Затова смятам, че Дирекция „Образование” към Столична община може да създаде или да поиска повече директори да кандидатстват за изграждането на тези рампи, защото това е в правомощията на самия директор. Той трябва да поиска да кандидатства, за да усвои тези пари. И мисля, че това трябва да влезе в политиката на Дирекция „Образование”. Благодаря Ви.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Заповядайте.
Г-н Юлиян Цанков – Общност на Софийските граждански сдружения – инициатива „Граждани за зелена София”
Направили сме едно възражение до г-жа Йорданка Фандъкова – кмет на Столичната община и г-н Андрей Иванов – председател на Столичния общински съвет.
Възражението е срещу обявеното публично обсъждане на проекта за бюджет на Столична община за 2011 г.
Уважаема госпожо Фандъкова,
Уважаеми господин Иванов,
Видно от обявлението на сайта на Столична община в рубриката „Общински новини", публикувано в петък, 7 януари 2011г., „На 12.01.2011 година (сряда) от 10.00 часа в сградата на Столична община на ул. "Московска" 33, на етаж V ще се проведе публично обсъждане на проекта за бюджет на Столична община за 2011 година."
Възразяваме срещу обявените дата, час и място, поради неспазване на изискванията на Наредбата за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на бюджета на Столична община /Решение № 495 /.
Съгласно чл.17 от Наредбата: "Кметът на Столична община организира довеждането до знание на местната общност проекта на общинския бюджет и организира обществено обсъждане на бюджета по ред, определен от Столичния общински съвет, съгласно Приложение № 2.
Приложение № 2 от Наредбата не е публикувано на електронните страници на Столичния общински съвет и Столична община, в нарушение на законово регламентираното задължение на Столичния общински съвет и на Столичната община нормативните актова да бъдат публично достъпни. Логичен е въпросът, определен ли е от Столичния общински съвет реда за провеждане на публично сбсъждане на проектобюджета?
Определените с обявата три /3/ дни !!! за писмени становища са крайно недостатъчни, ако администрацията действително се интересува от предложенията на гражданите.
Настояваме:
Да публикувате Приложение № 2 към Наредбата за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на Бюджета на Столична община, ако такова е прието от Столичния общински съвет;
Столичният общински съвет да приеме правила за провеждане на публично обсъждане на проекта за общински бюджет.
Едва след изпълнение на горните две искания да определите нова дата за общественото обсъждане на проекта за общински бюджет 2011г., като публикувате обява съгласно изискванията на нормативната уредба, съдържаща: датата, мястото, дневния ред и правилата за участие в публичното обсъждане.
Само така участието във формирането на бюджета на по-широк кръг от граждани и специалисти би станало действително възможно.
Долу, при полицая, има записани 16 граждани. Тук сме може би към 50 души. Значи другите трябва да са случайно попаднали.
Възражението е от: Сдружение за защита на район „Лозенец”, Съюз на специалисти по паркове и ландшафт в България, Инициативен комитет за опазване зелените площи в кв.”Редута”, Сдружение „Гражданска инициатива за устойчиво развитие”, Гражданско сдружение „Бели брези”, Граждански комитет „Спасение”.
Според мен няма да се намери сериозен финансист, който да прави отчет за разходите на бюджета, без да е отчел предишната година. Защото като гледам тук има доста пера, по които не се знае къде са отишли тези пари, защо не са изпълнени и кой е виновен за това. Имаме такъв случай – изграждане на пробив бул.”Данаил Николаев” – 2 млн.лева. Къде отидоха тези пари? Никой не отчита. Как стана така, че този пробив не е направен, а само пари са заложени? След това, гледам, има изграждане на училище в кв.”Стрелбище”. Тази година са 2 млн.лева и миналата са 2 млн.лева. Няма ли да се каже - това е направено, това не е направено и да се знае къде са отишли тези пари. Благодаря.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Благодаря.
Тъй като всяка година Вашето сдружение ни критикува за сроковете, ние се постарахме тази година и рекордно рано, ето вижте във в.”Дневник” – 29.12.2010 г., сряда, публикация за обява. Във в.”Стандарт”...
Г-н Юлиян Цанков – Общност на Софийските граждански сдружения – инициатива „Граждани за зелена София”
Вече пет години ви критикуваме. Кой чете вестници днес? Има национално радио.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Има изискване да бъде публикувано в два вестника и ние сме го направили. Освен това още на 03.01. т. г. ние сме публикували бюджета на сайта и сме обявили, че ще правим обсъждане, тъй като ние знаем, че Вие следите тези срокове и ще ни критикувате, ако ги пропуснем. Така, че бих помолил да предадете копие от вестниците на тези, които ни критикуват, за да видят, че ние сме спазили законовите срокове.
Също така не бих приел и Вашата критика за отчета на бюджета, тъй като отчетът на бюджета не се включва в изискването когато се представя бюджета за настоящата година. Вие казахте „сериозен финансист”, няма сериозен финансист, който да иска на 10 или на 12 януари да бъде представен отчета, тъй като ние имаме 625 второстепенни разпоредители. Трябва годината да свърши, да им дадем поне 10 дни те да ни изпратят техните баланси и ние след това да ги обобщим.
Г-н Юлиян Цанков – Общност на Софийските граждански сдружения – инициатива „Граждани за зелена София”
Одит трябва да има, най-малко.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Всички знаете, че отчета се прави до м.март. Така, че, ако говорим за сериозни финансисти, значи мисля, че Вашето изявление не беше сериозно, но ние го приемаме като приятелска критика.
Г-н Юлиян Цанков – Общност на Софийските граждански сдружения – инициатива „Граждани за зелена София”
Така е. А одит няма ли да се намери?
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Имаме одит всяка година. Аз вече осма година координирам съставянето на бюджета и вече имам седем одита, които са без резерви. Ако искате може да Ви предоставим тези одити, но така или иначе ние подлежим на много сериозен контрол не само като изпълнение на бюджета, но и като капиталова програма. Правят се и тематични проверки, всяка година, така че в това отношение сме спокойни, тъй като през последните седем години всичко е било в рамките на закона. Така ще бъде и през тази година.
Г-н Юлиян Цанков – Общност на Софийските граждански сдружения – инициатива „Граждани за зелена София”
Господин Герджиков, не отговорихте за Пробива на бул.”Данаил Николаев”. Похарчени ли са пари миналата година?
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Пробивът на бул.”Данаил Николаев” е започнат и специално тези средства, които ги изразходихме през м.г., те са вложени в участъка, който е пред Централната автогара. Може да отидете и да го видите. Той е започнат. Ние нямаме средства цялостно да го изградим, но така или иначе той ще се изгражда съгласно средствата, с които разполагаме. Там ние сме на първи етап, тъй като имаме нужда от много средства за отчуждаване и тъй като реализираме проекта с европейско финансиране, съгласно решението на общинския съвет, ние даваме приоритет на отчуждаването, свързано с реализацията на тези обекти. Естествено е да се даде приоритет на европейските, тъй като там ще изгубим пари. Например, ако не отчуждим и не реализираме канализацията на „Витошката яка”, срокът е до края на годината и каквото не усвоим от тези 50 млн.лева то се губи. И в тази връзка ние там влагаме главно парите и затова върви с по-бавна скорост „Данаил Николаев”, но така или иначе може да видите, тези средства са вложени точно пред новата Централна автогара. Оттам започва и това е Първият етап на пробива бул.”Данаил Николаев”.
Г-н Юлиян Цанков – Общност на Софийските граждански сдружения – инициатива „Граждани за зелена София”
По отношение на ремонта на бул.”Н.Й.Вапцаров” се направи ремонт само северната страна, а парите са общо за северна и южна. Оттогава никакво съобщение къде отидоха тези пари за целия ремонт. Все пак ние сме граждани и даваме от данъците пари за тези работи и трябва да ни се даде отчет.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Парите тогава стигнаха само за едното платно, за едната част на булеварда, а не стигнаха за другото и не сме го отчитали така. Това е един от въпросите, който е разглеждан от Сметната палата. Били сме обект на проверка точно по този въпрос.
Заповядайте.
Г-н Златко Атанасов – жител на с.Иваняне
В предходните години, при съставяне на бюджета, винаги сме поставяли въпроса за изграждане на корекция на река Иванянска. По наша молба и настояване такъв проект вече съществува. Финансирането е по оперативни програми, но от последните две години обещанието да бъде включено в бюджета, се отлага както и тази година. Въпросът ми е конкретен – кога, защото ние живеем в едно село, над което има един водоем, който се казва язовир „Иваняне”. Той ни създава големи неприятности – залива ни дворовете. Получиха се най-различни свлачища. Живота на хората в с.Иваняне стана непоносимо. Имаме три моста, от които единият е вече затворен за експлоатация. Проблемът е доста сериозен, защото ние сме предоставили констативни протоколи на областната управа, по които техническото и експлоатационно състояние на язовира е лошо. Имахме уговорката, че тази година в бюджета ще бъде заложен, но отново пак е отложено. Въпросът ни е – кога евентуално ще се прави нещо по този въпрос, нещо конкретно? Това беше.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
В корекцията на улици и мостове за с.Иваняне е включено възстановяване на мостовете по ул.”Кокиче” и ул.”Тимук” над река Иванянска, с.Иваняне. Сумата е 750 хил.лева. Включена е в бюджета за 2011 г.
Колкото до корекцията, там нямаме предложение, но ние сега ще запишем Вашето предложение, ще го поставим пред ресора и при възможност ще го включим в бюджета. Колкото до мостовете са включени.
Г-н Златко Атанасов – жител на с.Иваняне
Проектът беше цялостен – с мостовете и цялата корекция на реката, като идентичност на проекта имаше с мостове и корекция.
Г-н Минко Герджиков – зам.-кмет на СО
Сумата е доста голяма – 750 хил.лева, но е записано само възстановяване на мостовете по ул.”Кокиче” и ул.”Тимук” над река Иванянска. Ще го проверим това.
Искам да благодаря за активността. Надявам се, че успяхме да отговорим на повечето от въпросите.
Ние сега стартираме обсъждане на бюджета и с общинските съветници. Протоколът от днешното обсъждане ще бъде представен на общинските съветници, тъй като това е едно от изискванията, които съпровождат представянето на бюджета пред обществеността на София. Гласуването на бюджета се очертава някъде в средата на м.февруари т.г.
Благодаря ви още веднъж и до нови срещи!
РЪКОВОДИЛ ОБСЪЖДАНЕТО:
/Минко Герджиков/
ИЗГОТВИЛ ПРОТОКОЛА:
/Теменужка Радева/